Какво ли не бих дал да те целуна отново, там, под дъжда !? Да те прегърна и да се обичаме. Може би в друго време, по-дъждовно. Може би ...

Казвах си, че трябва да внимавам повече. Вече е късно за демони, а чувството е по- силно от мен. Отново те виждам.

Уволниха ме и мисля, че не ми се е случвало по-хубаво нещо в скоро време. Да те олекотят, вземайки решението вместо теб е подарък, който трябва да се цени. Малко неща трябва да се приемат лично и е хубаво да не се взимаме много на сериозно. Всяко препятствие е възможност. Нека дерзаем.

Откога те чакам да признаеш, пред себе си, душата си и честно ...

Колко щеше да е хубаво, ако хората първо забелязват, коментират и се радват само на нашите добри страни- магичната усмивка, добрият ти поглед, изборът за красивата ти розова тениска, очарователната трапчинка, топлата ти длан, звънливият ти глас, леките ти движения, щурият ти смях и още хиляди неща, които чакат да се заобичат. Защото всички си знаем счупеното ...