Обичам го. Той е страхотен, носи ми цветя, танцува с мен, забелязва малките неща... Не съм се чувствала така от години. Бях започнала да си мисля, че не мога да обичам (в романтичния смисъл). Той ми върна това усещане. Обичам го, и не мога да повярвам, той ме прави толкова щастлива

Наскоро почнах университет. Всичко е страхотно, обичам специалността си, срещнах се с много готини хора, но има едно момче... Мисля, че ме харесва... Минала съм по този път много пъти, за да знам. Само че не изпитвам същото. Той се старае и е много мил, но аз харесвам друг (също страхотен човек), с когото скоро може би ще сме заедно. Момчето от университета не знае, но ще трябва да го отрежа...

Какво ли не бих дал да те целуна отново, там, под дъжда !? Да те прегърна и да се обичаме. Може би в друго време, по-дъждовно. Може би ...

Казвах си, че трябва да внимавам повече. Вече е късно за демони, а чувството е по- силно от мен. Отново те виждам.

Уволниха ме и мисля, че не ми се е случвало по-хубаво нещо в скоро време. Да те олекотят, вземайки решението вместо теб е подарък, който трябва да се цени. Малко неща трябва да се приемат лично и е хубаво да не се взимаме много на сериозно. Всяко препятствие е възможност. Нека дерзаем.